Нашата история

Ние сме шестима приятели, които решихме да съчетаем приятното с полезното. Любовта ни към планината през годините ни тласна към едно от големите планинарски предизвикателства в Европа. Да, самият Елбрус. От 8 месеца насам, ние се готвим за това предизвикателсто. Работим много по експедицията и вече почти сме готови.

Самата идея се зароди по време на един преход в Стара Планина. Точно слизахме от връх Юмрука и се заговорихме за Арарат - първенецът на Турция. С Митко и Жоро си казахме, че би било супер, ако успеем някой ден да го качим. После аз си спомням как се загледах във върха пред мен и забравих за гиганта Арарат. Сега, докато пиша, вече е минала почти цяла година. Говорихме, мислехме, разпитвахме и накрая решихме, че ни е по силите. Още от ноември 2012 започнахме да мислим за пътя, откъде ще минем, къде са проблемните места, колко ще струва и още толкова въпроси, колкото няма да повярвате, че изникват по някак естествен начин.

В групата ни всички сме с разнородни интереси, но всички се интересуваме от света и искаме да видим повече от него. Тъй като щяхме да изминем 2000 километра до Догубаязид, откъде ще започне нашето изкачване, искахме да обиколим кавказките републики и да видим как е от другата страна на Черно Море. Така планът прерасна от изкачване на Арарат в обиколка на Черно Море. Ей така минаха няколко месеца и в началото на Април, в един разговор с Пешо съзаклятнически се наговорихме да убедим и другите четирима, че Елбрус би бил истинското постижение на нашето пътуване. И го направихме. Без грам усилие. Всички бяхме единодушни, че трябва да отидем до покрива на Европа.

След като планът беше завършен, дойде време и идеята да добие цялостния си вид. Четох, че един приятел ще бяга на маратона в Лондон за благотворителност. Този вид благотворителност е популярна предимно в Щатите, Германия, Великобритания, Франция, но не и в България. Реших, че експедицията ни е идеалния момент да реализираме подобен проект в България. Обсъдихме го с Митко и Пешо и двамата харесаха идеята, после и Жоро, Мишо и Крис одобриха инициативата.

В самата идея, обаче имаше нещо, което не ни хареса. Там където този вид благотворителност е популярен, хора събират пари, използват част от тях за да реализират съответното начинание и останалата част даряват. Е, ние не искахме да правим така. Решихме, че не само няма да вземем и стотинка от парите, а ще отделим време, енергия и труд за да направим резултата от благотворителната кампания още по-добър. Ето я и идеята:

Със събраните пари ще купим екипировка (раници, обувки, якета, панталони и шапки) за децата от дом за сираци в София. Дотук добре, в нормалните кампании, тук приключват нещата или се дават направо парите. Ние, обаче намерихме как да превърнем това в още по-добър проект. Целта ни е, с купената екипировка децата да идват с нас на планина в близост до София. Не еднократно, това се надяваме да се случва всеки месец на ротационен принцип и в зависимост от законовите изисквания. И шестимата вярваме, че честите разходки в планините и разговорите, които бихме могли да провеждаме с децата, ще направят разлика. Надяваме се да събудим същата любов към природата в тях, каквато ние открихме у себе си на тяхната възраст. Ще им разкажем за местата по света, където сме били и нещата, които сме видели. Това ще е един шанс за тези деца да разберат повече за себе си, за България, за планината и за живота.

И така от сега до нашето заминаване остава още месец и нещо, а тепърва започваме да набираме скорост. Приятели, познати, пък и непознати всъщност харесаха идеята и предложиха своята помощ за благотворителната част на проекта. Искаме още веднъж да кажем, че истински оценяваме помощта ви и ви благодарим за това, че ни подкрепяте.